FAIL (the browser should render some flash content, not this).
Bulgarian (Български)English (United Kingdom)

Общество на знанието и контекстуален уни

Общество на знанието е един от многобройните термини, които са навлезли в социологическия речник и ...

повече

Българският преход: историческа и геопо

Статията анализира причините, поради които България се сблъсква с трудности при полагането на усилия ...

повече

Липса на решителност

“Има ли връзка между бъбривите интелектуалци и прагматичните терористи?”, това е въпросът на който статията ...

повече
-
+
4
Кой е онлайн
В момента има 52 посетителя в сайта

Резултати от анкетата

Aнкета: Реализацията на студентите от малките и средни общини

Цел: Да провери нагласите на младите хора от средни и малки населени места, които в момента учат в университети в София и в други големи университетски градове, дали са склонни да се установят да работят и живеят в малки общини, какви са очакванията им, притесненията им, какво биха искали да се случи в тези населени места.

Обхват: Анкетата обхвана 151 студенти от 8 университета в три града (СУ, ТУ, НБУ, УНСС, ВТУ, УАГС, Шуменски у-т, Великотърновски у-т, Театрален колеж), на възраст от 18 до 30 години, като повечето са между 18 и 25 години.

Период на провеждане: 20 май – 15 юни, 2010 г.

Профил: Студентите учат различни специалности – 37, сред които икономика, финанси, политология, право, педагогика, публична и бизнес администрация, филологии, архитектура, стопанско управление, актьорско майсторство, екология и др.

Анкетираните студенти са родени предимно в общини с население около 60 000 жители (50%), в общини с население между 10 000 и 60 000 (36%), а останалите са от малки общини под 10 000 жители. 60% от анкетираните са жени, а 40% - мъже.

Резултати:

Почти 50% от младите хора не искат да се върнат в родните си населени места след дипломиране, като някои са категорични, а други смятат това за по-вероятното развитие на нещата. 30% са склонни да се върнат, а около 15% се колебаят.

Онова, което прави малките и средните населени места привлекателни, е най-вече сигурността и спокойствието (19%), там младите хора имат подкрепата на семейството си (17%), а за част от респондентите (15%) там има и повече възможности за професионална реализация. Тук се има предвид най-вече семеен бизнес, както и позиции, за които има по-малко конкуренция, отколкото в големите градове. В по-малките населен места се оценява също така и чистата околна среда и възможностите, които тя предлага (10%).

На обратния полюс са причините младите хора да не искат да се установят да работят и живеят в малки и средни населени места. Тук позициите са много по-категорични, базирани на очакванията на образованите млади хора. На първо място е липсата на възможност за намиране на работа по специалността, добре платена работа, която да носи удовлетворение (64%). За някои от университетските специалности към това се добавят и допълнителни аргументи: „нямам възможност още сега да стартирам собствен бизнес, а и големите адвокатски кантори, в които мога да се науча, са в големите градове” (студент по право), „ще се откъсна от професионалното русло и тенденции” (студент по графичен дизайн), „в най-добрия случай че работя в някой интернет клуб” (студент по информатика).

Сред възпиращите фактори е и недостатъчно разнообразния социален живот в малките и средни населени места: по-ограничени възможности за прекарване на свободното време, за среща с други, непознати хора и култури (35%).

На трето място младите хора поставят фактори като достъп и качество на здравните услуги, образованието и транспорта, особено в по-малките населени места (31%). Тези мнения стават особено силни при семейните млади хора, които вече имат или им предстои да имат собствени деца.

Има и други причини, които обаче заемат по-малък дял, най-съществена сред които е, че според студентите в родните им населени места икономическата власт се държи от ограничен кръг хора и е невъзможно да успееш, ако не си от тях, докато големите градове са по-анонимни и по-пропускливи (18%). Споменати са също така естественото желание на младите да живеят самостоятелно, резерви към провинциалните нрави и др.

Интересно е, че според младите хора най-добрата възможност за професионална реализация в малките и средни общини е собственият бизнес (73%), следван на доста голяма дистанция от работа в държавната и местна администрация (49%) и от селското стопанство (38%). Това е важен резултат, който показва предприемаческа нагласа у младите хора – много оптимистичен факт за малките населени места, които имат нужда от тяхната „възобновяема енергия” за развитие.

На въпросите какво трябва да се направи, за да се привлекат младите хора в малките и средни общини преобладават предложения, свързани с подпомагане за стартиране на собствен бизнес, като има и редица конкретни предложения като стипендиантски, стажантски и менторски програми, консултации и обучения, привличане на стратегически инвестиции и създаване на стабилна и предвидима бизнес среда. Специално внимание се обръща на селското стопанство, туризма Споменават се и очакванията за намаляване на корупцията и зависимостта от фигури от подземния свят. Има и редица конкретни предложения, свързани с възможностите за самостоятелно жилище, местните данъци и такси, осъвременяване на услугите на местната администрация.

Втората група предложения са свързани с подобряването на градската среда и повишаване на стандарта на живот: канализация, улици, осветление, инвестиции в местното образование и здравеопазване, изграждане на площадки и паркове, справяне с проблема с бездомните кучета. Тук могат да се включат и препоръките да се пишат и печелят повече европейски проекти.

На трето място е групата идеи, свързани с културния и социалния живот, които разкриват желанието на младите хора да се чувстват част от големия свят и да се срещат с новото, непознатото, модерното. Конкретните предложения обхващат младежки обмени с други страни-членки на ЕС, музикални и културни фестивали, спортни зали и средства и условия за спорт.

Четвъртата група предложения засяга взаимоотношенията между хората в общността. Младите образовани търсят признание; очакват борба с предубежденията, че само неуспелите се връщат да живеят в родното си място; търсят разчупване на патриархалните нрави, искат да обикнат мястото, в което живеят, и да се идентифицират с него.

Младите хора показват значителна социална активност обратно на установената представа. Всички обхванати в анкетата млади хора са декларирали, че членуват поне в една организация, като преобладават интернет социалните мрежи, следвани от спортни клубове и клубове по интереси. Най-малък е броят на младежите, които членуват в политически партии (9) и в синдикати (4), но все пак от 151 анкетирани има и такива. Всички анкетирани младежи са участвали поне веднъж лично в обществено обсъждане по младежки теми, анкети, подписки, обществени кампании, работни групи, работа по проекти. Този ресурс и натрупан опит трябва да бъде използван разумно от местните власти, като не се забравя, че той създава и високи очаквания.

Всички респонденити са категорични, че младите хора трябва да участват с процесите на управление и вземане на решения на общинско и национално равнище, като подкрепят всички форми на участие: обществени обсъждания, анкети, младежки консултативни съвети, гласуване на избори. Изпъква очакването да има повече общински съветници под 30 години, както и да има повече форми на общуване, които не ги затрудняват като интернет форуми и социални мрежи.