FAIL (the browser should render some flash content, not this).
Bulgarian (Български)English (United Kingdom)

Индивидуалният подход като бъдеще на Тра

Както показа убедително извънредно успешната програма от дванадесет стъпки на Дружеството на анонимните алкохолици, чов...

повече

Липса на решителност

“Има ли връзка между бъбривите интелектуалци и прагматичните терористи?”, това е въпросът на който статията ...

повече

Границите на европейската империя

Империята не е от този свят. На Земята тя е отражение на Царството Божие. Затова ...

повече
-
+
4
Кой е онлайн
В момента има 33 посетителя в сайта

Резултати от анкетата

Aнкета: Реализацията на студентите от малките и средни общини

Цел: Да провери нагласите на младите хора от средни и малки населени места, които в момента учат в университети в София и в други големи университетски градове, дали са склонни да се установят да работят и живеят в малки общини, какви са очакванията им, притесненията им, какво биха искали да се случи в тези населени места.

Обхват: Анкетата обхвана 151 студенти от 8 университета в три града (СУ, ТУ, НБУ, УНСС, ВТУ, УАГС, Шуменски у-т, Великотърновски у-т, Театрален колеж), на възраст от 18 до 30 години, като повечето са между 18 и 25 години.

Период на провеждане: 20 май – 15 юни, 2010 г.

Профил: Студентите учат различни специалности – 37, сред които икономика, финанси, политология, право, педагогика, публична и бизнес администрация, филологии, архитектура, стопанско управление, актьорско майсторство, екология и др.

Анкетираните студенти са родени предимно в общини с население около 60 000 жители (50%), в общини с население между 10 000 и 60 000 (36%), а останалите са от малки общини под 10 000 жители. 60% от анкетираните са жени, а 40% - мъже.

Резултати:

Почти 50% от младите хора не искат да се върнат в родните си населени места след дипломиране, като някои са категорични, а други смятат това за по-вероятното развитие на нещата. 30% са склонни да се върнат, а около 15% се колебаят.

Онова, което прави малките и средните населени места привлекателни, е най-вече сигурността и спокойствието (19%), там младите хора имат подкрепата на семейството си (17%), а за част от респондентите (15%) там има и повече възможности за професионална реализация. Тук се има предвид най-вече семеен бизнес, както и позиции, за които има по-малко конкуренция, отколкото в големите градове. В по-малките населен места се оценява също така и чистата околна среда и възможностите, които тя предлага (10%).

На обратния полюс са причините младите хора да не искат да се установят да работят и живеят в малки и средни населени места. Тук позициите са много по-категорични, базирани на очакванията на образованите млади хора. На първо място е липсата на възможност за намиране на работа по специалността, добре платена работа, която да носи удовлетворение (64%). За някои от университетските специалности към това се добавят и допълнителни аргументи: „нямам възможност още сега да стартирам собствен бизнес, а и големите адвокатски кантори, в които мога да се науча, са в големите градове” (студент по право), „ще се откъсна от професионалното русло и тенденции” (студент по графичен дизайн), „в най-добрия случай че работя в някой интернет клуб” (студент по информатика).

Сред възпиращите фактори е и недостатъчно разнообразния социален живот в малките и средни населени места: по-ограничени възможности за прекарване на свободното време, за среща с други, непознати хора и култури (35%).

На трето място младите хора поставят фактори като достъп и качество на здравните услуги, образованието и транспорта, особено в по-малките населени места (31%). Тези мнения стават особено силни при семейните млади хора, които вече имат или им предстои да имат собствени деца.

Има и други причини, които обаче заемат по-малък дял, най-съществена сред които е, че според студентите в родните им населени места икономическата власт се държи от ограничен кръг хора и е невъзможно да успееш, ако не си от тях, докато големите градове са по-анонимни и по-пропускливи (18%). Споменати са също така естественото желание на младите да живеят самостоятелно, резерви към провинциалните нрави и др.

Интересно е, че според младите хора най-добрата възможност за професионална реализация в малките и средни общини е собственият бизнес (73%), следван на доста голяма дистанция от работа в държавната и местна администрация (49%) и от селското стопанство (38%). Това е важен резултат, който показва предприемаческа нагласа у младите хора – много оптимистичен факт за малките населени места, които имат нужда от тяхната „възобновяема енергия” за развитие.

На въпросите какво трябва да се направи, за да се привлекат младите хора в малките и средни общини преобладават предложения, свързани с подпомагане за стартиране на собствен бизнес, като има и редица конкретни предложения като стипендиантски, стажантски и менторски програми, консултации и обучения, привличане на стратегически инвестиции и създаване на стабилна и предвидима бизнес среда. Специално внимание се обръща на селското стопанство, туризма Споменават се и очакванията за намаляване на корупцията и зависимостта от фигури от подземния свят. Има и редица конкретни предложения, свързани с възможностите за самостоятелно жилище, местните данъци и такси, осъвременяване на услугите на местната администрация.

Втората група предложения са свързани с подобряването на градската среда и повишаване на стандарта на живот: канализация, улици, осветление, инвестиции в местното образование и здравеопазване, изграждане на площадки и паркове, справяне с проблема с бездомните кучета. Тук могат да се включат и препоръките да се пишат и печелят повече европейски проекти.

На трето място е групата идеи, свързани с културния и социалния живот, които разкриват желанието на младите хора да се чувстват част от големия свят и да се срещат с новото, непознатото, модерното. Конкретните предложения обхващат младежки обмени с други страни-членки на ЕС, музикални и културни фестивали, спортни зали и средства и условия за спорт.

Четвъртата група предложения засяга взаимоотношенията между хората в общността. Младите образовани търсят признание; очакват борба с предубежденията, че само неуспелите се връщат да живеят в родното си място; търсят разчупване на патриархалните нрави, искат да обикнат мястото, в което живеят, и да се идентифицират с него.

Младите хора показват значителна социална активност обратно на установената представа. Всички обхванати в анкетата млади хора са декларирали, че членуват поне в една организация, като преобладават интернет социалните мрежи, следвани от спортни клубове и клубове по интереси. Най-малък е броят на младежите, които членуват в политически партии (9) и в синдикати (4), но все пак от 151 анкетирани има и такива. Всички анкетирани младежи са участвали поне веднъж лично в обществено обсъждане по младежки теми, анкети, подписки, обществени кампании, работни групи, работа по проекти. Този ресурс и натрупан опит трябва да бъде използван разумно от местните власти, като не се забравя, че той създава и високи очаквания.

Всички респонденити са категорични, че младите хора трябва да участват с процесите на управление и вземане на решения на общинско и национално равнище, като подкрепят всички форми на участие: обществени обсъждания, анкети, младежки консултативни съвети, гласуване на избори. Изпъква очакването да има повече общински съветници под 30 години, както и да има повече форми на общуване, които не ги затрудняват като интернет форуми и социални мрежи.