FAIL (the browser should render some flash content, not this).
Bulgarian (Български)English (United Kingdom)

Poverty And Responsibility

The paper offers a theoretical reflection on the essence and genesis of poverty in modern ...

повече

Политическата философия на Тома от Аквин

De regimine principum на Тома от Аквино е измежду текстовете, формирали политическата философия като н...

повече

Само за консерватори

Маргарет Тачър. Държавническото изкуство. Стратегии за един променящ се свят Margaret Thatcher. Statecraft. Strategies for ...

повече
-
+
4
Кой е онлайн
В момента има 21 посетителя в сайта

Исторически преглед на германската християндемокрация (1969-1982)

1969–1976

Периодът от три парламентарни мандата и половина, когато ХДС е в опозиция, може с основание да бъде наречен “повторно основаване” на Съюза. През 70-те години ХДС и ХСС се развиват и се превръщат в плуралистични народни партии, в които, както и в цялото общество, все повече избледняват различията между вероизповеданията, интересите и отделните региони. През първата половина на десетилетието членската маса на ХДС нараства лавинообразно и достига 600 000 души. В една фаза, в която става “догонване на формиращите партията процеси”, ХДС окончателно се променя и се превръща от електорална партия на по-заможните граждани в членска партия с ясно оформен апарат. Членската маса на партията има паралелна социална структура с тази на населението на страната, независимо че младежите и жените не са достатъчно силно представени в ХДС. В рамките на партийната реформа се засилва и централизира разширяването на партийните апарати, набирането на нови членове, воденето на предизборни борби и активирането на членовете и местните партийни подразделения чрез дискусии и кампании. “Суровата школа на опозицията” (вж. К. Carstens) срещу социално-либералните правителства на Бранд и Шмид в крайна сметка включва програмните въпроси и компетентността на християндемокрацията в процеса на партийната реформа. И ако партиите на християндемокрацията през първите десетилетия след войната придобиват собствен профил и стават атрактивни заради това, че се идентифицират с успехите на правителството, то в опозиция, между “радикализма в принципите” (вж. R. Barzel, 1972) и прагматичното приспособяване, те трябва сами да мобилизират своите ресурси, за да могат да спечелят доверието за формиране на ново правителство както като програма, така и като личности.

Дотогава е необходимо наистина да се чака много повече, отколкото са готови да изчакват ръководните органи и членовете на ХДС и ХСС след тежката загуба на властта през 1969 г. След като ХДС и ХСС управляват над 20 години, сега те се чувстват зле в непривичната им роля на опозиция. Основната тежест на новата задача пада първо върху парламентарната група на ХДС и ХСС. След идването на новото правителство тя се превръща в опора на опозицията за обособяването на център, в който да се формира политическата воля. В общественото съзнание Съюзът претърпява метаморфоза от “партия на канцлера” до “партия на парламентарната група”. В действителност парламентарната група в Бундестага има предимство спрямо всички други партийни инстанции на ХДС и ХСС, когато става дума да се вземат решения за стратегията и същинската работа на опозицията. Ключовата политическа позиция на председателя на парламентарната група дава възможност на Райнер Барцел да смени Курт Георг Кизингер на поста председател на ХДС през 1971 г. Сливането на двата най-високи поста в лицето на един човек не означава непременно засилване на ръководството; то по-скоро позволява да се появяват непрекъснато конкуриращи се интереси не само между партията и парламентарната група, но и в рамките на самата парламентарна група на ХДС и ХСС.

Годините, прекарани в опозиция от Съюза, са много важен период за ХСС и неговото “сътрудничество чрез конкуренция” (вж. H. Oberreuter) във Федералната република. Начело с Франц Йозеф Щраус – председател на партията и изтъкнат депутат в Бундестага – до 1974 г. ХСС печели на изборите за местен Парламент (Ландтаг) 62,1% от гласовете в Бавария, а на изборите за Бундестаг през 1972 г. достига до 55,1% от гласовете в същата провинция. С повече от 1/5 от депутатите от ХДС/ХСС в Бундестага той може да упражнява по-голямо влияние и върху националната политика, особено когато при спорни въпроси от вътрешната и външната политика действа като единно тяло в рамките на парламентарната група. Единството на Съюза, което намира израз в парламентарната група от 1947 г., трябва непрестанно да се доказва по отношение на проблема “Щраус”. Личността и стилът на баварския партиен лидер, от една страна, привличат консервативно и национално-либерално настроени граждански среди. Това има позитивен ефект върху твърдия електорат на ХДС и ХСС. От друга страна обаче, като застъпник на идеята за едно антисоциалистическо държавно устройство, Щраус предизвиква силна негативна идентификация в предизборните борби, както става предимно през 1980 г. в предизборната кампания срещу него, когато баварският министър-председател е кандидат за канцлер от името на Съюза.

Като “бъдеща управляваща формация” Съюзът би могъл да се представи успешно, ако възприеме задачата си на опозиция като “възможност за обновление на своите кадри, организация и съдържание”. По този начин усилието да се обнови християндемокрацията се превръща в част от нейната политическа борба с управляващите социаллиберали. За Съюза да бъдеш в опозиция, означава не само концентриране върху парламентарната борба с правителството на СДПГ и СвДП, но и непрекъснат вътрешен спор. Като постоянен мотив спорът за истинския опозиционен курс пронизва политиката на Съюза до 1982 г. и е постоянно обвързан с противоречивите мнения относно актуални политически въпроси  и възникващия преди избори въпрос за общата кандидатура за канцлер на Германия. На стратегията на конструктивната опозиция, която следват Барцел и мнозинството от парламентарната група, Щраус и неговия ХСС заедно с видни политици от ХДС противопоставят стратегия на силна конфронтация. След загубата на изборите през 1972 г. хардлайнерите стигат дори дотам,  че искат вдясно от ХДС да се организира четвърта партия, с която на съюза между СДПГ и СвДП да може да се противопостави една двойна коалиция, обхващаща максимална част от политическия център.

Като съдържание на политиката в опозиция, Съюзът се интересува предимно от приемствеността във външната политика, политиката по отношение на ГДР и от вътрешната стабилност на страната. В началото на 70-те години властващата над всичко политическа тема е “новата източна политика” на Бранд. В споровете за спазарените от социаллибералното правителство договори със Съветския съюз и Полша, партиите от Съюза, поради  своята политика, колебаеща се между сътрудничеството и конфронтацията, не успяват да направят “печелившия ход” (вж. A. Baring). Независимо от изострения партиен спор между опозицията и управляващата коалиция, в рамките на самия Съюз се води яростна борба относно източната политика между непреклонните противници на Източните договори – онези, които не могат да вземат решение, и застъпниците за едно одобрение на тези договори при определени условия. Съюзът не успява да достигне до съгласие за приемане на статуквото и се придържа към изразяване на резервирано отношение по тези въпроси. За него основна грижа са искането за “свободно движение на хора, информация и мнения” и съхраняването на правните позиции, за които се застъпва от 50-те години (право на самоопределение, претенция за самостоятелно представителство).