FAIL (the browser should render some flash content, not this).
Bulgarian (Български)English (United Kingdom)

Регионализмът в християндемократическата

Статията се опитва да опише перспективите за въвеждане на регионално самоуправление в България в контекста ...

повече

За проф. Георги П. Генов и неговата Поли

Политическа и дипломатическа история на България През настоящата 2001 г. се навършват 80 години от хабилитацията ...

повече

Съдържание брой 1 2002

News image

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ   ГОСТ Интервю с баронеса Маргарет Тачър Маргарет Тачър Държавническо изкуство. Размисли за с...

повече
-
+
4
Кой е онлайн
В момента има 108 посетителя в сайта

Руският национализъм в евразийската доктрина на Нколай Трубецкой

СИНТЕЗЪТ ОТ ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ДУАЛИЗЪМ, РЕВОЛЮЦИОНЕН КОНСЕРВАТИЗЪМ И РОМАНТИЧЕН УТОПИЗЪМ

Историята на руската социална и политическа мисъл през XIX и XX в. е изпълнена с опити за дефиниране и обяснение на произхода, същността и задачите на руската нация. Централната ос, около която се завъртат почти всички изследвания, е Изток–Запад.[1] Изясняването на мястото на Русия в тази посока и на ролята є на световната арена до голяма степен е свързано и дори предшества и обуславя осмислянето на нацията като политически проблем. В този смисъл руският национализъм в неговите теоретични и практически измерения е вторичен и по-често геополитически детерминиран. От това, какъв е отговорът на въпроса – Русия Изток ли е или Запад, Европа или Азия?, зависи определянето на руската нация, както и на задачите и целите, които стоят пред нея. Евразийството и развитата от неговите представители теория за руската нация и нация-държава се опитва да даде един изключително нетрадиционен отговор на този така традиционен за Русия въпрос. Настоящата статия си поставя за цел да представи и анализира идеите за Русия-Евразия като специфичен, самостоен свят, такива, каквито са изложени в трудовете на главния евразийски идеолог – княз Н. С. Трубецкой. Анализът на конкретните тези е допълнен с критиката на Ал. Кизеветер – виден изследовател на руската история, чието виждане за съдбата на Русия силно опонира на това, за което претендират евразийците и по-конкретно Трубецкой. Изследването се опира на трите най-важни елемента от доктрината – цивилизационен дуализъм, революционен консерватизъм и романтичен утопизъм, намиращи особена проява в трудовете на Трубецкой.

1. Евразийското движение в контекста на руските националистични традиции – генезис, история и автори

Евразийството изцяло се вписва в руската мисловна традиция, търсеща спецификите и ролята на особената руска нация и черпеща сили от западните модели на национална рефлексия. Комбинацията на отделни панславянски и панарабски, европейски и антиевропейски идеи в една обща национална доктрина придава на евразийството специфичен, парадоксален смисъл и същевременно го полага естествено на фона на руската национална рефлексия.

Специфичното отношение към Запада играе основополагаща роля в изясняването и разбирането на евразийската концепция – като контрапункт, служещ за пълното и най-точно изясняване същността на Русия и руската нация[2]. Ясното съзнание за националнополитическата изолираност дава достатъчно основания за формулиране на доктрина, целяща теоретичното и практическото доказване на идеята за принципната различност на Русия и обосноваването на идеята Русия-Евразия. Новият евразийски прочит на руската история се предлага като неоспоримо доказателство на прокламираните тези и идеали.

Началото на тази мисловна традиция поставя княз Николай Сергеевич Трубецкой (1890–1938). Публикуването през 1920 г. в София на неговия труд Европа и човечеството става отправна точка в развитието на евразийството като интелектуално и политическо движение. С тази книга всъщност започва неговата история. След запознанството на П. Савицки с личността и идеите на Трубецкой в София започва постепенното формиране на кръг от интелектуалци с единствената цел – пълното и адекватно осмисляне на случващото се в родината им след Октомврийската революция. През 1921 г. се появява сборникът Изход на Изток, в който се излагат основните принципи на новото движение. Основната заслуга за разработването им се приписва на Трубецкой и Савицки, но не може да се пренебрегне приносът и на останалите евразийски автори: юриста Н. Н. Алексеев, историците В. Н. Илин и Г. В. Вернадски, философите и богословите Г. В. Флоровски и Л. П. Карсавин, изкуствоведа П. П. Сувчински.