FAIL (the browser should render some flash content, not this).
Bulgarian (Български)English (United Kingdom)

The Spiritual And The Secular In The Pol

The paper aims at throwing light upon the genesis of the concept of power within ...

повече

Интервю с баронеса Маргарет Тачър

Въпрос: Защо избрахте да се присъедините към Консервативната партия? Бихте ли ни казали нещо повече ...

повече

За НАТО, сигурността и новите карти

По повод на една покана Несъмнената важност на отправената към България покана за присъединяване към НАТ...

повече
-
+
4
Кой е онлайн
В момента има 25 посетителя в сайта

Руският национализъм в евразийската доктрина на Нколай Трубецкой

СИНТЕЗЪТ ОТ ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ДУАЛИЗЪМ, РЕВОЛЮЦИОНЕН КОНСЕРВАТИЗЪМ И РОМАНТИЧЕН УТОПИЗЪМ

Историята на руската социална и политическа мисъл през XIX и XX в. е изпълнена с опити за дефиниране и обяснение на произхода, същността и задачите на руската нация. Централната ос, около която се завъртат почти всички изследвания, е Изток–Запад.[1] Изясняването на мястото на Русия в тази посока и на ролята є на световната арена до голяма степен е свързано и дори предшества и обуславя осмислянето на нацията като политически проблем. В този смисъл руският национализъм в неговите теоретични и практически измерения е вторичен и по-често геополитически детерминиран. От това, какъв е отговорът на въпроса – Русия Изток ли е или Запад, Европа или Азия?, зависи определянето на руската нация, както и на задачите и целите, които стоят пред нея. Евразийството и развитата от неговите представители теория за руската нация и нация-държава се опитва да даде един изключително нетрадиционен отговор на този така традиционен за Русия въпрос. Настоящата статия си поставя за цел да представи и анализира идеите за Русия-Евразия като специфичен, самостоен свят, такива, каквито са изложени в трудовете на главния евразийски идеолог – княз Н. С. Трубецкой. Анализът на конкретните тези е допълнен с критиката на Ал. Кизеветер – виден изследовател на руската история, чието виждане за съдбата на Русия силно опонира на това, за което претендират евразийците и по-конкретно Трубецкой. Изследването се опира на трите най-важни елемента от доктрината – цивилизационен дуализъм, революционен консерватизъм и романтичен утопизъм, намиращи особена проява в трудовете на Трубецкой.

1. Евразийското движение в контекста на руските националистични традиции – генезис, история и автори

Евразийството изцяло се вписва в руската мисловна традиция, търсеща спецификите и ролята на особената руска нация и черпеща сили от западните модели на национална рефлексия. Комбинацията на отделни панславянски и панарабски, европейски и антиевропейски идеи в една обща национална доктрина придава на евразийството специфичен, парадоксален смисъл и същевременно го полага естествено на фона на руската национална рефлексия.

Специфичното отношение към Запада играе основополагаща роля в изясняването и разбирането на евразийската концепция – като контрапункт, служещ за пълното и най-точно изясняване същността на Русия и руската нация[2]. Ясното съзнание за националнополитическата изолираност дава достатъчно основания за формулиране на доктрина, целяща теоретичното и практическото доказване на идеята за принципната различност на Русия и обосноваването на идеята Русия-Евразия. Новият евразийски прочит на руската история се предлага като неоспоримо доказателство на прокламираните тези и идеали.

Началото на тази мисловна традиция поставя княз Николай Сергеевич Трубецкой (1890–1938). Публикуването през 1920 г. в София на неговия труд Европа и човечеството става отправна точка в развитието на евразийството като интелектуално и политическо движение. С тази книга всъщност започва неговата история. След запознанството на П. Савицки с личността и идеите на Трубецкой в София започва постепенното формиране на кръг от интелектуалци с единствената цел – пълното и адекватно осмисляне на случващото се в родината им след Октомврийската революция. През 1921 г. се появява сборникът Изход на Изток, в който се излагат основните принципи на новото движение. Основната заслуга за разработването им се приписва на Трубецкой и Савицки, но не може да се пренебрегне приносът и на останалите евразийски автори: юриста Н. Н. Алексеев, историците В. Н. Илин и Г. В. Вернадски, философите и богословите Г. В. Флоровски и Л. П. Карсавин, изкуствоведа П. П. Сувчински.