FAIL (the browser should render some flash content, not this).
Bulgarian (Български)English (United Kingdom)

Атмосферата на глобална сигурност след 1

От 11 септември 2001 Съединените щати са в глобална война срещу тероризма. Какво е историческото ...

повече

Poverty And Responsibility

The paper offers a theoretical reflection on the essence and genesis of poverty in modern ...

повече

Can There Be An 'After-Socialism'?

The paper examines the problem of the Western reception of the legacy of communist regimes. ...

повече
-
+
4
Кой е онлайн
В момента има 23 посетителя в сайта

Интервю с Калин Янакиев

Калин Янакиев е доктор по философия, доцент към Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Автор на книгите Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията (1988), Религиозно-философски размишления (1991), Философски опити върху самотата и надеждата (1995), Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие (1998), Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието (2002), както и на много студии и статии в областта на православната духовност и философия. Член на Международното общество за изследване на средновековната философия (“Лувен”), главен редактор на списание Християнство и култура.

Светослав Малинов: В българското публично пространство Вие сте идентифициран като човек с консервативни убеждения... Съгласен ли сте с тази оценка? Какво е за Вас консерватизмът? Как бихте го разграничили от либерализма например?

Калин Янакиев: Бих казал, че консерватизмът е преди всичко моя светогледна позиция, моя философска позиция. Аз съм убеден, че съществуват прости и постоянни основи на живота, които не зависят от историческата и културна динамика. Убеден съм например, че има “истина”, а не “различни истинностни дискурси”; че има, казвам, истина, а не субективни (и многообразни) “валидности”. Убеден съм, че съществува “човешка природа”, с иманентни на нея ценности, стремления. Убеден съм, значи – за разлика от един историцистки мислещ човек, – че човекът, въпреки свободата на волята си, не е просто и изцяло свое “произведение”, че е в един най-дълбок, същностен план “ана-хроничен” в най-буквалния етимологичен смисъл на тази дума, т.е. развързан от времето, независим от времето; не е функция на “хроноса”. Това – на първо място.

Второ – консервативен съм, защото съм убеден в обективността, абсолютността и непосредствеността на ценностите. Бих казал, че първият “радикалист”, поставил под съмнение непосредствената сила на ценността, е библейския Каин. Защото Каин е първият, който е поискал да има основание да бъде брат (на брата си), да е налице някакво основание да не убива брата си и да не похулва Бога. Щом Бог “безпричинно” е приел дара на Авел, а дара на Каин е отхвърлил, на какво основание Каин да се покорява Богу и на Божията наредба? Та нали той, не защото не є се е покорявал, е бил “пренебрегнат”? Следователно – защо да є се покорява занапред, ако Бог прави каквото си иска? Той не е въставал, а е бил пренебрегнат. На какво основание тогава да остава покорен? След “облагодетелстването” на брата му и “онеправдаването” си без видима причина, Каин не разполага с основание да почита Бога и да пази брат си. И понеже не му дават основанието да бъде брат, не му дават основанието да не убива, Каин вдига ръка върху брат си, а с това – и върху Бога. Но вижте, вината на Каин не е в това, че той, макар да не е имал повече основание, не е продължил да обича брат си. Вината на Каин е в това, че той смята, че можеш да оставаш брат на брата си, само ако имаш основание да оставаш такъв; че не можеш да убиваш брат си само, ако е налице основание да не го вършиш. Каин значи е първият, който отрича непосредствеността на ценностите. Каин е виновен в това, че няма “сетиво” за брат, че няма “сетиво” за отвращение от убийството; че вместо да има сетиво, той иска основание за него и отказва да е “брат”, отказва да е “пазач” на живот, ако такова основание не може да се посочи. Според мен, в лицето на Каин е посочен първоотстъпникът от консерватизма в този ценностен смисъл на думата.

Посочено е и още нещо, което всеки консерватор усеща и до днес – че позицията на консервативния човек винаги изглежда по-“наивна”. “Дай основание – изкушават го радикалистите и историцистите, – дай ни основание да не се убива, след като хората са разделени на класи, които воюват една с друга, и отричането на революционния терор би означавало увековечаване на несправедливостта.” Консервативният човек знае, че “не може да убиваш”. Той не знае основанието, на което не можеш да убиваш. Консервативният човек знае, че “имаш изначален ангажимент към ближния си”. Но той не знае основанието да имаш такъв ангажимент. Консервативният човек знае, че в съвместното битие с другите в този свят жертвата за тях е осмислена, а егоцентричността не е оправдана. Но той не знае основанието да е именно така. Ето защо съдбата на консервативния човек е била винаги тази да бъде обграден от критици, от идеолози “каинити”, искащи основание и невиждащи основание в първичните и прости основи на живота. Консервативният човек може да им противопостави в последна сметка своето чувство (common sense), своето природно доверие, своята конатуралност с тези основи. Той може да апелира към фундаменталния общ човешки опит, към непосредствената споделеност. Той обаче не може да бъде “идеолог”, издигащ и отхвърлящ определени “основания” за определени норми и действия. В този смисъл консервативният човек всякога изглежда по-наивен от “радикалиста”, но същевременно винаги е по-дълбок. По безпомощен е в “идеологическия” дебат, тъй като често не може да даде сметка за “основанията” на своята позиция, която всъщност почива на основанията. Той изхожда от основанията, които сами не се обосновават и които – започнат ли да се “обосновават”, най-често се предават.

В този втори смисъл аз съм дълбоко убеден консервативен човек.

Св. М.: Непрекъснато се изтъква, че консерватизмът не може да отправи послания към младите хора, че за тях много по-привлекателни са левите идеи...  Наистина ли е така?